емоционални снимки

Емоцията на снимките

Спомняте ли си онзи път, в който успяхте да направите най-после един красив сладкиш и многоо искахте да го снимате; а онази почивка, на която за пръв път се качихте на сърф, а дали извадихте снимките от рождения ден на половинката?
Да…точно така. Всички тези събития оставят в нас следа и при нужда те са „аптечката“ за „ първа долекарска помощ“ в емоционален план. Но е точно така. Когато ви стане сантиментално или когато търсите снимка на себе си като малък (защото гаджето ви иска да се запознае и с вашата бебешка версия) идва въпросът – „Ъъ… къде прибрах албума?“

Семейни снимки в рамки?

От друга страна не познавам семейство или дори приятели, които да нямат снимки в рамки, участващи в интериора на хола, спалнята или всекидневната. Тази тенденция еволюира, а когато и креативността се намеси, нещата могат да излеждат доста по-абстрактни и разчупени – въпрос на вкус, въпрос на мирис…

И тук идва ролята на творчеството. На „магията“. На радостта от това да променяме интериора, от това да го обновяваме. Идва ролята на това ние да сме творци, да направим пъзел от красивите си моменти. Да създадем колаж. Колаж, символизиращ симбиозата между вълнуващото в живота ни.
Да „сглобим“ частите.
Да създадем едно цяло от темите в живота ни. Да ги направим една обща хармонична картина, която говори за нас и на нас. Която докосва всяка струна на нашата душа според вибрацията, която има – като при китарите или цигулките.
Дали да чувстваме пейзажа пролетен и зелен, а след време топъл, морски, лъхащ на бриза, който миналото лято е галил слънцето по кожата ни, или пък да съберем всички наши снимки на тема „За първи път“.
Такъв тип промяна съдържа заряда на живец, на удоволствие, на спомняне за прекрасните мигове, които сме изживели, които сме споделили. На адреналина, на свързаността, на обета, на миговете на интимност, на миговете беусловна любов. Капките живот събрани в размер колкото мъжка ръка.
И то върху вашата стена. Като компилация от различни моменти. Като танцов състав, който се движи синхронно в един общ ритъм.
Забелязали сте, правило ви е впечатление, тийнейджърите много си падат по колажи. Често за техни празници си правят такива подаръци в знак на обич, уважение и приятелство. А след това какво става? Ставаме възрастни? Сериозни? Заети? „Не ни отива“, „отнема много време“… Или вече не изпитваме уважението, приятелството и обичта, на която са способни юношите?!
Бързо забравяме, че можем да спретнем персонален подарък, но не от онзи тип, който на верижката има буквата на човека, за когото е предназначен подаръкът…не… персонализиран означава „подготвен специално за дадения човек“.
Вниманието, любовта и грижата не са стоки. И не могат да бъдат комерсиализирани, колкото и да се опитваме да пречим на ценностите да продължават да битуват. Уважението и почитта, доверието и топлината в отношенията ценят един друг тип общуване, един по-друг тип жестове. Тези, които изразяват истинската грижа и внимание и то специално към този човек.
Сами знаете, случвало ви се е, когато направите нещо със собствените си ръце или с индивидуален почерк каква благодарност извиква у човека отсреща това и какъв е ефектът, когато „отбиваме номера“.
В този ред на мисли да подари човек колаж на някого, това е носител на информация, носител на деликатното „мисля за теб“, „познавам те добре“, „понякога ме ядосваш, но те обичам“, „ти си всичко за мен“, „искам да си щастлив“, „ти си добър приятел“. Колажите носят този символизъм на валидиране, на доверие, на ценности.
И в заключение пак стигаме до клишето „Ценете хората, които обичате. Показвайте им, че ги обичате“. Звучи изтъркано, но е толкова вярно – като със старите снимки – изглеждат ретро, но носят духа на времето и до днес.